ЗАКЛИНАНИЕ

 

Помни ме тъй – загадъчно-менлива!

На страсти и илюзии във плен,

узрявам като златна юлска нива...

До Ангела в мен Дявол е стаен.

На ранина съм носталгичен вятър,

по обяд – буря, вечер – ураган...

И тайните съкровища в душата –

с копнеж по красота терзана,

зазиждам в стих. Такава ме помни!

 

И в Памет ме превръщай – да ме имаш!

Гали ме с огнената сласт на лятото.

Разливай лудото магьосно вино

из жадната пустиня на снагата ми –

от тебе да зачена радост зрима!

Под грозни мълнии – проклятия,

съдбовната ми болка взимай

и с пълни шепи пий Душата ми -

до дъно откровена – да ме имаш!

 

Мен –златна ябълка, ти, Змей-Горянин,

до сетна Есен в спомен запази.

В годишни пръстени аз нося рани

от бавни дъждове и зли слани.

Събирам сладост в плодовете,

че няма възкресение за грях!

За тебе тази обич ще е сетна,

за мен е първата, в която се познах!

О, няма възкресение за грях!

 

Такава – многолика ме пази!

Дори когато преспи накладе

и с вълчи бяс завие снежна хала,

стопила в бяло цветната дъга,

сезоните чрез мене ще пъстреят.

В огнището на Паметта добра,

с достойнство искам да остана в тебе:

от мъжката ти нежност извисена –

едно неостаряващо Момиче:

загадъчно и беззащитно-земно,

потребно като Истина! Обичай ме!

1978г.,В.Търново