Като грешница се лутам уморена -

дали бе грешен силният  ми плам?

Една любов, отдавна забранена

намери плахо пристан в моя свят.

Погледнех ли те право във очите -

там виждах отговор на моите мечти,

намерих в тебе търсеното щастие,

но уви за кратко... през сълзи.

Миг крадена любов си подарихме,

нежност, ласки, уют и светлина.

Като сиротни птички приютихме

топлината в две изстрадали сърца.

Реалността отново ни завихря -

в миг грабва нежните мечти,

тъга и болка ражда във душите -

безумно любовта ни се руши!

Диляна Пенчева