Изгубихме се, някъде в мечтите си,
в стремежът си да бъдеме щастливи
и гонейки химерите във дните си
сбогувахме се с чувствата красиви.

Животът ни премина в тичане,
в надбягване със чувства и стремежи,
забравяхме понякога да се обичаме
преследвайки красивите копнежи.

Забързани, прескачаме проблеми
и все по-рядко във любов се вричаме.
Децата вече станаха големи,
а ние с теб не спираме да тичаме.

И някога, когато спреме
и решим със теб да се прегърнем,
Ще разберем, че вече няма време,
а времето не можем с теб да върнем.