Със северния вятър се надбягвах,
над ледени пустини полетях.
Вихрушките убийствени изстрадах.
За теб мечтаех, Обич и не спрях!

Сибирските тайги преминах лудо,
с чудовища се борих и кървях.
Повярвал бях в несбъдващо се чудо.
За теб мечтаех, Обич и не спрях!

Безводните пустини прекосявах,
във пясъци потъвах и мълчах.
Сърцето в изпитания поставях.
За теб мечтаех, Обич и не спрях!

Полята плодородни подминавах,
богатствата им чудни аз презрях.
Понякога и хора накърнявах.
За теб мечтаех, Обич и не спрях!

Със бури в океана се сражавах,
от морските вълни не чувствах страх.
За хитрите сирени оглушавах.
За теб мечтаех, Обич и не спрях!

До твоя бряг достигнах мълчаливо.
Ти грееше, прекрасна като грях.
Но друг там те прегръщаше щастливо...
За теб мечтаех, Обич...
                                       ...да, мечтах!