Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата
в очакване на болката да ме притисне.

Споменът е в мен, не си отива,
макар да го изтръгвам пряко сили,
а болките събирам като ято
в очакване на следващия прилив.

Сега съм сляп, и съм бездомен,
а огънят в камината е лед, застивам,
далечен унес, близък спомен,
сега съм сляп и не заспивам.

Когато сляп мъж без сълзи плаче,
душата му като че ли си отива
и птиците тревожно грачат...
Сега съм сляп, и не заспивам...