Къде дебнеш и се криеш,
къдрава и рошава мараня.
С любов пропита и вечно бягаща,
бленувана лъжа от грехове копнееща.
Искам да те повозя в ритмите си,
да усетиш силната ми воля.
Колко силно те желая и как те търся.
Къде се криеш сладка пухкава отрово,
в мътните ми зачервени очи.
Или в дълбоките ми розови длани,
аз те виждам и усещам макар и сурово.
Опитът ми с теб е лесен,
но резултатът е най-често болезнен.
Мисля си за теб сега усещаш ли това,
подходът ми към теб е нишката копринена.
Тънка но тъй мила, към теб летя,
не усещам болка от бронираното си сърце.
Силно влюбен към теб крещя,
чуваш ли последните ми думи мила моя.
Ако чуваш ги бягай,
лъжи ме и се крий с мен си поиграй.
Такава те търся и такава те желая,
вечно бягаща и трудно откриваема,
взимаща дъхът ми до край.