Красиви спомени за любовта
ми нашепва вятърът на вечността.
Красиви спомени за зелените поля на младоста.
И ме носи по течението към моята съдба.

Но от красивите поля сега е останала само пустинна сивота.
А душата ми мечтае пак за миг да зърне вечно зелените поля.
И трябва срещу вятъра да тръгна за да се завърна
към отминалите времена,и да почуствам отново любовта.

Но слаба е човешката душа и продължавам да вървя
накъдето ме води вятърът на вечността.
И когато идва края на деня и покрай мен се спуска
полумрака на нощта,изчезва чувството за самота,
защото знам че това е моята съдба.
Завинаги да остана с вятъра на вечността.