Разбъркваш усмивки и жестове,гледаш намусено пак, пътят тъй далечен.Прокарваш ръка, през косата си – къдрава,нарамил своята китара, питаш ме:Ще ме забравиш ли? И в този миг - у мен, промъква сеотнякъде сълза, трепва крайчеца на усмивката.Не мога да сдържа смеха си – от теботново предизвикан и казвам смело:Искам пак да те разоръжавам с усмихнати трапчинки! Мяташ поглед задълбочен, знаямен изследваш – в очите ти пламъчетапакостни пак играят!Какво ли си намислил,може би да ме отвлечеш – в мислите си, където винаги съм? Не е необходимо да градим плановеза бъдещето – то предстои,не е необходимо да се кълнемвъв вечност – тя е пред нас..Нека просто се обичаме – прошепна ти, с глас грубоват. Това ми стигаше,знаех вече посоката – начертанаот нас самите.Хванахме се за ръце,и оставихме вятъра-мим да прошепне – \'Обичам те!\'