Нощ. Тъмно е… Усещам те... Отварям очи.
Лунното отражение се разлива в пътека.
Като пътеводители трепкат звездите.
Тръгваме… През вълшебно пространство...
Перце от заблудена птица гали устните ни.
В тишината - издайнически стъпки…
на предчувствие...
Неумолимо винаги е времето...
Светло е.
Слънцето е тънка огнена сабя в небето.
Заслепява ме. Порязва Луната. Разплаква я.
Океаните преливат по лицето ú...
Затварям очи. Да продължа в тъмното...
Води ме. Вярвам ти. Следвам те…
© Павлина Петрова