uFeel.me
Вяра
Автор: leidi,  29 март 2011 г. в 15:31 ч.
прочити: 240
Поисках малко нежност и любов,
притихнала до твойто рамо,
блъскаше ме вятърът суров,
до теб да бъда - стигаше ми само.

Деляхме мигове и спомени, а то
вълчото във тебе все напира.
Ти - рушеше нашето гнездо,
аз след тебе - съчките събирах.

Изправях се пред бурите сама,
побеляваха безмилостно косите,
до мен са нашите деца -
това ми спираше сълзите.

Не искам пътя да се раздели,
и все до пропастта живея,
понякога в живота ми вали,
но вярвам, че ще оцелея.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me