Поисках малко нежност и любов,
притихнала до твойто рамо,
блъскаше ме вятърът суров,
до теб да бъда - стигаше ми само.
Деляхме мигове и спомени, а то
вълчото във тебе все напира.
Ти - рушеше нашето гнездо,
аз след тебе - съчките събирах.
Изправях се пред бурите сама,
побеляваха безмилостно косите,
до мен са нашите деца -
това ми спираше сълзите.
Не искам пътя да се раздели,
и все до пропастта живея,
понякога в живота ми вали,
но вярвам, че ще оцелея.