Седнал в ъгъла със нож в ръка,
припомнях си аз дните.
Усещах силно болката,
исках да приключа дните.
Допрях го до изпъкналата вена,
усетих аз студа на ножа.
Обаче сетих се за теб,
кажи ми как аз край да сложа.
Думите ти като бич,
свестят ми страшно през ушите.

Очи затварям, тебе виждам,
как с поглед нежен ти ме гледаш.
Усещам сякаш аз насън,
устните с които ме изгаряш.
Тогава се опомних аз,
ножа от ръката дръпнах.
За тебе да се боря пак,
реших сега и болката преглътнах