Научих се с поглед да рисувам, 

нощем звездите да целувам.

Името ти в омайна тишина 

да шептя и да призовавам 

лика ти. Затварям очи. 

Пътувам. В друг свят съм, 

срещаме се аз и ти.

Пусто е, а не изпитват самота. 

Небето от коприна изобразява

нашите мечти, а вятърът пее 

ни любовни песни.

Няма къщи, ала сътворихме 

своя дом, няма постеля, но 

земята омеква под натиска 

на нашия плам.

Вали дъжд, мие лицата от 

сълзите ни, душите от греховете 

ни и съживява телата ни, 

а ние все още горим.

Луната срамежливо гледа ни с 

възхита, но никога не ни завижда.

Моя най - добра приятелка е тя 

и знае всичките ни тайни, но 

никога не ги издава.

Гледаш ме в очите, гледам те и аз,

толкова си нежен и галантен,

тръпна и въздишам от желание.

Целуваш всяка рана и мигновено 

спомен е вече тя, галиш всяка част,

и разливам се по теб без капка свян.

А в мен бушува цялата ти мъжка 

страст.