Всичко свърши. И бавно ти в мене умираш като гаснещи струни на изхвърлена лира;като чезнещ в небето дим от стария огън;като плахо"здравей";като несигурно"сбогом”. И раздират сърцето наранено бодлите на нещастните мисли и надежди разбити. Страшна буря прекършва в моя свят клони сухи. Изтощени мечтите стенат с отчаяние глухо. Всичко свърши.Върви си! Остани само спомен. Може би някой ден ще се срещнем отново, но не вярвах, че може туй на мен да се случи. С лекота ти към мене вратите заключи. Все едно. Не желая да си мисля за теб. Всичко свърши. И даже превърна се в лед.