Често мисълта ми отлита с полета
на някоя птица, силна и красива,
която лети надалече и високо...
Защо отлита мисълта ми ли?
Ами, полетът е онази гледна точка,
от която нещата изглеждат по-малки,
отколкото са всъщност, а светът
огромен и пространствен, макар че
всичко е толкова голямо,
колкото ние сами си го направим, като
онзи знаменит учен, който казал:
\"Дайте ми опорна точка и аз
ще преместя Земята\". Ти не искаш от
мен да преместя Земята. А и как бих могъл!
Но непрекъснато ме питаш колко те
обичам и аз потъвам в безсмислието
на въпроса ти, защото нещата са толкова
големи, колкото искаме да бъдат.
Тя любовта е неизмерима...
И не е важно колко, а как те обичам.
А ти потърси любовта ми, потърси я в
нежността на докосването, в трепета
на шепота, в извивките на гласа ми,
в мекотата на устните, защото аз се
оглеждам за теб във всичко, което правя.