Обичал си една жена,
изпитал - любовта,
единствена за теб била е,
единствена ще бъде и сега.

Искрено признаваш ти,
че от тогаз твоето сърце мълчи,
предлагаш твоя път да споделя,
предлагаш всичко,но не и любовта..

А аз за тебе ще помисля,
макар жестоката съдба,
несподелената любов ще възприема,
макар бавно да убива тя..

Ще тръгна аз тогава,
до тебе ще вървя,
ще се опитам да забравя
за своята тъга.

Ще давам любовта си,
ще бъда твоя аз докрай,
ще преживявам глупостта си
и ще чакам своя край.

(Избавление от най-сладкото мъчение..)

Тогаз за тебе ще помисля,
макар цял живот да трябва да горя,
несподелената любов ще бъде неговия смисъл,
макар на клада да се озова.

Ще бродя - бъдейки слуга,
ще търся - носейки тъга,
ще мамя - очаквайки смъртта,
ще се отдам - умирайки сама..

И пак за тебе ще помисля,
макар на прага на смъртта,
несподелената любов ще ми е сладка,
макар горчива да е тя.

Ще се стича струйка кръв от моята уста,
ще нашепва тихо за смъртта,
ще гасна бавно - замечтана,
ще гледам мило - обладана...

И пак за тебе ще помисля,
макар от вечността,
несподелената любов ще ми е чужда,
макар и моя да е тя.

Ще погледна със усмивка,
през облачните небеса,
а моите сълзи,
ще бъдат сутрешна роса..

И все за тебе ще си мисля,
макар с посърнала душа,
твоята несподелена обич отново ще поискам,
ако мога да се преродя..

...по дяволите всичката тъга...



(07.04.2005г.)