Попита ме как съм.
Добре! - отговорих ти аз.
А устните бавно притихват
и свършва разговорът между нас.
Сега тук е тихо и пусто,
Сам съм, но е тясно край мен.
Не светят звездите, посрещнали утрото,
не търси луната студеният ден.
А исках те сляпо и лудо.
Без причини за смисъл, без страх.
Ръката ти в своята стисках до болка,
усетил устните ти към безкрая летях.
Все още те търся във дългите нощи.
Протягам все още към тебе ръце.
И чуствам дъхът ти омаен все още,
все още те чакам да ме погледнеш поне.