Ще я срещнеш в някоя кръчма накрая
и на глътки душата ти тя ще изпие.
В пепелника, препълнен от фасове,
няма място за ревност да стигне.
Ти си казваш - Господи, тя е
толкова, толкова хубава!
Всяка клетка от нея сияе
и в кръвта ти влива безумие
този поглед, от който разтапят се
на кроткия ангел крилете,
а дъхът на бадеми и праскови
се усуква под твоята дреха.
и стяга с внезапно мравучкане
гърдите в задушната стая
Преглъщай на залъци сухото
невнимание от страна на жената,
дето в кръчмата просто е влязла,
а ти стърчиш непотребен
зад прашна кашпа и си знаеш
- тя всъщност не е за тебе.
Не сънувай очите й дълго,
да се върне дори не очаквай.
Но разбираш как гледа от ъгъла
онзи, дето за нея е плакал…
16.04.2009