Годините извайваха те бавно.

Потрепваше в тичинки твоя образ.-

Танцуващ лебед, приближил ме плавно,

с крилото си живота ми да стопли.

Бушуваше в мен с морската стихия,

разстилаше се после в морска пяна.

А шепота ти нежен и магиен,

обличаше ме с приказна премяна.

Убежище при огън и светкавици,

римуван блян и слънце засияло,

ти – светъл звън от вдигната наздравица,

днес знам, че все към тебе съм вървяла!

Радостина Драгоева