Пролетта ни - свежест разпиляна,
бързо мина - луда и нетърпелива.
Лятото ни в сянка отминава.
Цветна есен идва. А изглежда,
някак сиво.
Но прохождаме по многолистно, меко.
Пред нас е още... Времето не спира!
Въздухът е пресен и се диша леко.
Пътят ни е жив.
Пулсира...
Във вълшебен танц на листопад,
есенните стъпки носят орисия.
Пред олтара Бог ни чака
днес - да ни дари
с благословия.
От вечни истини, мечтани в лято,
заченахме си рожба несравнима.
Любов ни се роди, и осъзнато,
да я отгледаме
до късна зима!
Да пророним думичките святи -
две щастливи перлени сълзи.
Нека си дарим душите сляти
с вричане в единство
и завинаги!