Време ми беше вече да страдам,

време ми беше да ме заболи,

време ми беше в сърцето да слагам

не обич, а ранени мечти.

Много сърца аз нявга погубих,

време дойде да ми отмъстиш!

И когато най-сетне се влюбих

ти дойде, за да ме раниш.

Несподелената обич силно боли,

сърцето без рана силно кърви...

Ти не ме обичаш нали?

Ти ме погубваш със моите злини...

И какво ли не бих дала

до мен да те задържа.

Години живот бих пропиляла

в сърцето ти пламък да съживя!

Но ето време е вече да страдам,

време е вече да ме заболи,

време е вече в сърцето да слагам

не обич, а ранени мечти.