Във черната бездна пропадаш,
от тази любов забранена,
тя има го.. ти него нямаш,
не с теб е нощта споделена.

Как трудно го вечер изпращаш,
когато се връща при нея,
съдбата си дълго оплакваш,
как бориш се тъй да живееш..

А сутрин с тъга недоспала,
пак той да отвори вратата,
очакваш го топла и бяла,
не търсеща нищо в отплата.

Но вярвай въжето се къса,
и ти не печелиш в играта,
от него е време да тръгнеш,
преди да изгубиш душата.