StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,518
   Точки: 2,643,282
   Съобщения: 151,810
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Врачанска приказка...

Издигат се високите скали,
снагата ми с усещане преплитат
за някакво забравено преди,
към друг живот копнежите отлитат.

Била съм силна млада светлина,
трептяла съм със теб по върховете,
във звездна споделена тишина,
мълвяли вътре в мене ветровете.

Сестрите ми – планинските реки
ме пазели безкрайно съкровенна,
а в твоите усмихнати очи,
се сгушвала душата ми нетленна.

Вървяли сме по пътища безброй,
сподиряни от истини и радост
и в лунния вълшебен звездоброй
сме скитали облечени във младост.

Закрилял Бог красивата любов,
която сме споделяли щастливи,
Балкана ни прегръщал с благослов
във дни и нощи приказно свенливи.

Достигнали сме тихо мъдростта,
заключена дълбоко във сърцето,
разперили магически крила,
накрая сме подирили небето.

Но вътре в мене пазя нежността,
от тези мигове без глас звънливи,
те тихо ми нашепват във дъжда,
невидимите спомени спасили.

Разказаното ще остави знак
в живота следващ пак ще ни пресрещне,
една любов като експресен влак
във теб и мен отново ще просветне.

24.08.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-08-26
прочитания: 144
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход