Той не моли! Никога не пита!
С ръце ме извайва изкусно!
За него съм сякаш восъчна пита,
превръща ме той във изкуство!

Докосва ме, във мен се впива!
Целува ме и цяла ме гори!
Прегръща ме, със мен се слива.
Восък съм, а той от мен твори!

Надпис в сърцето ми гравира!
Чувства несрещани! Но как
мислите само с поглед разбира
и извайва ме, твори ме пак?!

Ще се топя! Ще ме изгаря!
На капки в него ще се стичам!
Ръцете му докрай ме покоряват -
аз съм неговото восъчно момиче!