Морето ни е тук –
ела и го разлей по мен -
в най–нежното и ласкаво „Обичам те”!
В най-нежния и топъл повей -
морски бриз в косите.
Морето ни е тук –
ела и разсипи го – вместо сол
в очите. По устните го
разсипи – тръпчиво-сладък вкус,
и сол по раните – да ги усетя.
Морето ни е тук, в очакване.
Брегът е трудната ти граница,
до онзи замък от илюзии...
Не го докосвай – пясъчният низ
от обещания - ще рухне .
В старание – по мнимите извивки
на брега ни, досами скалите...
Във пясъчно събуждане, и зов
на чайката, разперила над нас криле.
В една намерена любов, и... благослов.