Той бе ангел и с нежни криле
пак пленяваше нейните мисли
и дълбоко - в доброто сърце
пак се раждаха нежни мънисти...

... като думи от тих благослов...
И край плахите чувства на мрака
той я чакаше с нежна Любов,
сякаш вятър е - облаче чакащ...

Той бе ангел - и имаше власт
над душата ù - дъх пеперуден
и разлиствайки пласт подир пласт,
той откри - че е сън несъбуден.

Той откри, че е синьо небе,
стих от мигове - галещи мрака,
че е шепот - в пленено море,
топлещ дъх от въздишка на вятър.

Той откри, че в очите ù пак
се оглежда с душа онемяла,
и че всъщност получил е знак,
отразен неин лик в огледало.

И разбрал вечността изведнъж,
във сърцето ù нежно се влюби
и от ангел - във смъртен, но мъж
се превърна - без миг да изгуби...