Като сребриста нишка от скреж е любовта ни.

Ще се стопи, ще се появи пак,

под друго име,

с друго название.

Ти скри от мен, че страдаш за нас.

Ти реши, че  един мъж не трябва да го знаят, че плаче.

Плачи! И нека да те виждам.

Да виждам как ме обичаш,

как копнееш да ме прегърнеш,

 а аз да бягам, наранена от теб,

затова че искам времето да ти отдам…

Но ти да искаш същото,

а просто да си силен

и да можеш временно без мене телом.

А аз отпаднала във времето,

да страдам.

Защо не си до мен?

„Защото те обичам,

затова не съм!

Защото работя за нас,

затова не съм.

Защото искам да си добре,

затова не съм…”

Но аз,

аз да си държа на своето.

Искам да бъда непрекъснато с теб.

Възможно е.

 Искам да бъда непрекъснато с теб.

 Възможно е.

Искам да бъда непрекъснато с теб.

Възможно е.