Една любов

все ми пълни очите

със космос.

А аз

все я кръщавам

в купел

от малки бягства.

Тя -

възторжено

в тях

си топи косите

и кръстена

се преражда.

Броя си наум

годините.

Тя -

усмивките ми

реди

и в тях

се оглежда.

Боцвам я

наказателно

с доза

истини.

Тя ме залива

с порои

от шарена

палавост.

Дарувам я

с тежки

делници,

а тя

от ръкава си

гълъб

изважда.

Все искам

да й избягам,

а тя

все ме чака

на последната крачка

от бягството ми.

Предавам се.

Владетел си ми.

Името ти дори

това означава.

Сега те сгушвам

дълбоко

в очи на кошута,

преливам ти

нова кръв

от полет на птица.

Сънища нови

ти изрисувах -

с ръж и пшеница.

Покълна...

Вкорених те...

Дали съм светица

или мъченица...