Колко пъти съм плакала насън?
Колко сълзи за нищо пропилях?
И чак когато останах сама,
че е било любов ранена разбрах!

Искаше ми се да мога да си я върна!
Искаше ми се да не плача така!
Но реалността във сърцето ме сръгна!
Остана в очите ми една самичка сълза!

За тебе живота си, помня, че давах...
Какво ли за тебе не сторих... нали?
Нощите пълни със болка забравях,
но днес забравата страшно горчи!

Вкусът на сълзите още усещам...
Кръвта от раните отново шурти...!
Така нещастна и тъжна изглеждам!
А всичко виновно край мене мълчи...!