С поглед размазан
гледах екран,
виртуален, но празен,
цветен, но ням.
И някак видях те
там зад екрана.
Прочетох, разбрах те,
видях те обляна.
Обляна в магия,
залята с чар,
пожелах да разкрия
своя товар.
Бързо се влюбих,
неусетно разбрах,
спомен загубих,
за тъга и за страх.
Аз знам, че е кратко,
аз знам, че е блъф,
но усещам го сладко,
макар да е кръв.
Нека с тебе надскочим
този вечен проблем,
дали да сме лоши
или просто в плен.
В плен на желания,
в клетка от грях,
не със ридания,
а със ласки и смях.