В душите ни бавно се стеле мъгла,
и ни става студено и мрачно,
и двамата носим тази вина,
че се лъжем във ложето брачно.
Зад усмивки фалшиви през целия ден,
отровните си мисли крием успешно,
погледа ни от искрящ е вече студен,
и нищо забавно за нас не е смешно.
Позволихме на живота да си играе със нас,
от проблеми си станахме чужди.
Загриженост и любов умряха в тоз час...
Сгрешихме с мисли, че не сме си нужни...
Много грешки направихме ние със теб,
сега си плащаме и много боли ни!
Прошка искаме и се търсим за съвет,
как да върнем живота си и дните щастливи...