За какво ме обвиняваш? За това, че съм жена, че слаба съм и уязвима и че студено е сама... За какво ме обвиняваш? Слабостта от тебе крия, до болка пак прехапвам устни и превръщам я в стихия... Обвиняваш ме в агресия!?! Полудявам да, признавам! Причинявайки ти болка, най-много мене наранявам... Опитах се да се предпазя, но твърде късно осъзнах- въртя се в кръг, от тебе бягам, а все съм там, където бях... И падам като уморена птица с прекършени от студ криле, и пак на топло сгушвам се трепереща в оковите на твоите ръце... За какво ме обвиняваш? Виновна съм, че съм жена... Щом грешно е да те обичам, ще нося гордо своята вина!