Когато се усмихваше щастливо

повярвал на онези мои думи,

Аз вървях напред и не показвах,

истината скрита и безумна.

 

Смеех се обучено, привидно,

за да вярваш, че споделям любовта ти.

А вътрешно се чудех и обиждах

как така откраднах в миг света ти.

 

Когато ме сънуваше във мрака,

и искаше да бъда само с теб,

моето легло не ме дочака,

и друг спасявах в страст към мен обзет.

 

После ти ме чакаше със огън,

повярвал на лъжливото безумие,

че аз ще бъда вечно само твоя,

лишена от различен вид желание.

 

Лъжех те, а после лъжех него,

в сърцето ми за обич място няма.

Отдавна думите изричах без да влагам

чувство на любов, а все измама.

 

Исках още, жадно се напрягах

да показвам колко много те обичам.

А вътрешно си мислех да избягам,

как в чуждите прегръдки да изтичам.

 

Не ме обичай, просто ме забравяй,

защото в болката аз много ще те връзвам.

После ти от мене ще пострадаш

от любовта голяма тъй обвързан.

 

Не ме изслушвай, бягай мълчаливо

защото в погледа ми смее се лъжа.

После от измамата ще счупиш

 и последната надежда в любовта.

 

А моят кръст приготвен е и чака

защото аз ще страдам, както страдаш ти.

От болката сърцето ми ще тлее,

  и самота ще ме удави във сълзи.