Душата ми крещи...
Дълбоко ти ме нарани...
Любовта изкорени
и завинаги ме отврати...


Искаш аз да те обичам.
все след теб да тичам.
Но...с думите си подли, запомни:
от себе си ме отдалечи...


Писна ми от хули зли,
да бъда трън във твоите очи.
Животът ми е мил - трябва да върви,
затова от него винаги далеч бъди.


Цял живот не спря да плюеш
и непрестанно да ме хулиш.
Как думите ми не посмя да чуеш
и лъжите гнусни да потулиш...


Сам избра така да стане -
семейството ни да се раздели,
всеки пътя си житейски да подхване.
Но не помисли за децата си дори...!!!