Заключиха ме вече обич моя
зад хладните стени на тоя дом
навън е толкоз тихо и спокойно
а аз самичка плача мълчешком
Искам те-ръцете ми горят
и свиват се помръкналите пръсти
Желая те -косите ми крещят
и спускат се в безредица до кръста
Това е миг на вяра за живот
и ето иде тъмничаря мрачен и суров
и рови в косите ми без капчица любов
следи от твоите устни да открие
и твоите въздишки да изтрие
Но аз ще се изпъна като струна
и с мислите си няма да съм там
ще заключа всичките си сетива
ще бъда най-студената жена
Това за теб е много малко знам но нашата любов аз никога не
ще предам