StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,834
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,731
   Точки: 2,667,256
   Съобщения: 172,061
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,716

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вик за помощ

Заключиха ме вече обич моя
зад хладните стени на тоя дом
навън е толкоз тихо и спокойно
а аз самичка плача мълчешком
Искам те-ръцете ми горят
и свиват се помръкналите пръсти
Желая те -косите ми крещят
и спускат се в безредица до кръста
Това е миг на вяра за живот
и ето иде тъмничаря мрачен и суров
и рови в косите ми без капчица любов
следи от твоите устни да открие
и твоите въздишки да изтрие
Но аз ще се изпъна като струна
и с мислите си няма да съм там
ще заключа всичките си сетива
ще бъда най-студената жена
Това за теб е много малко знам но нашата любов аз никога не
ще предам

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2007-04-30
прочитания: 331
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход