Аз,помня чудните мигове,
когато пред мен се яви
като мимолетно видение
в бяло сияние на зимна нощ.

Аз,запомних тогава твоите
мили черти,сияеща,блестяща
в небесна красота и дъх
на елхова гора.

Запомних гласът ти как
тихо звучи,обичам,обичам,
ми шепнеше ти.
О,мимолетно видение
колко кратко си ти!