Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти и всуе,
отекващ в души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.

Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват

Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а другата със траур гасне в плен.

Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.

До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.

Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.