StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Великденски трепети

Празник. Слънцето затули
облачната пелена.
Заваля. А ти не чу ли
барабанните стъкла?

Трети ден вали, не спира
и тревите напои.
Щурчо в дупката-квартира
тъй не се и появи.

После някак укроти се
и ръми, ръми навън.
А в душата птици-мисли
в мен на яве и на сън

на към тебе ме отнасят...
Както земната ни твърд
е омекнала и втасва,
козуначна, твойта гръд

все за мен ще се надига,
щом усети мисълта.
А желанието стига
да прегазим с теб калта.

Ти – с оранжево чадърче,
Аз – под тъмния покров,
трополим по калдъръм, че
гони ни една любов.

И по пътя, на Великден,
тук, под моя сив чадър,
слънцето ще ни намигне
сред окъпания кър.

И ще стане светло, светло
и във нашите души...
Счупила ми бе яйцето,
но след туй ме утеши.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-04-19
прочитания: 171
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход