Навънка падна зимната мъгла
и всеки тръгна с шалче на уста.
Върви преплита своите крака,
проклинайки злобно леда.
А аз се поболях, но не от настинка,
в сърцето ми затри тя всяка синка.
Очите ми сега блестят с лъчите,
трудно е, да се сломят мечтите!
А хората през мен минават,
настъпват ме, не се извиняват,
но не разбират, че загрубяват
и така те любовта забравят!