Обичал ли си някой до полуда

и станал ли си негова съдба,

дарен си бил с най-ценното богатство, 

любил те е силно от душа.



Получил си най-сладката усмивка

и поглед от блестящи две очи,

докосване тъй трепетно изящно,

останало от влюбени сълзи.



Ако любов си носил и си страдал,

ако си плакал и си я копнял,

ако за нея всичко си направил,

ти не напразно си живял.



Времето със вечност ще целуне,

душата ти венчана с любовта

и като светъл лъч ще я изпрати,

да грее във безкрайността!