До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада
потънала в мечтанията бледи.

И после леко, с топлата завивка
открилото се рамо ще покрия
и с тъжната си, ледена усмивка
една частица вечност... ще отпия...