Погледнах те и беше вечер,
но без луна и без звезди!
Разделяше ни хладен вятър,
а аз щастлива бях дори...
Сега отново пак е вечер,
но този път с луна и със звезди!
А, те различни са - не светят,
изпращат само хлад и тъмнини!
И ти си като тях различен!
Студен и даже уморен...
А любовта на страх прилича,
че ще приключи всичко някой ден!
Очаквах утрото напразно,
все вечер виждах в теб...
Погледнах за последно със надежда,
да видя огън вместо лед!
Сега различни са звездите
и друга е познатата луна!
Но не за мен ще светят в дните,
когато ще ми трябва топлина!