Не се събуждам нощем ,за да те завия,

или пък сутрин, за да те целуна

От теб не искам вече да се крия,

и бавно в спомените ще потъна...

Не заради теб, с надежда блага,

ще срещам утрото на влюбения ден,

за дълъг път душата ми се стяга -

със куфара ми празен, облекчен...

И не заради теб луната гасне,

и нощите ми стават все по - черни...

кандилцето на чувствата щом гасне,

сме станали съвсем елементарни

Болиш ме, но заради теб не мога -

да гълтам всеки ден по хапченце отрова,

да бъда под обсада строга...

И...не заради теб - ще стана нова...

Ще бъда хубава и ласкава за мене,

когато Бог ме дава за награда

на този който, иска да ме вземе -

с любов да му крася душата...