Всеки дъх. Всяка мисъл те помни.
Всеки миг. Всяка нова сълза.
Вече счупих и трите си стомни,
но поуката в мен не узря.

Преобръщах наопаки всичко,
всяка глътка трижди вгорчих.
Вярвах в теб. Дори неприлично
те поставях във всеки свой стих.

Чаках времето бавно да спусне
над очите ми тежка мъгла,
да забравя за устните вкусни
и за впитите страстно тела.

Не дочаках. Летеше си времето.
Всеки опит потъна във крах.
Всичко с теб се случваше шеметно -
да забравя за теб не успях.

Ще боли. Всеки дъх. Всяка мисъл.
Всеки миг. Всяка нова сълза.
Всяка дума, която съм писал,
ала вече не искам да спра.