Помниш ли, когато идвах да те будя,
а ти намръщено ми казваше да те оставя.
Когато през час звънях ти като луда...
когато искаше от мен да заминаваш!
Когато молеше ме да прощавам
поредната ти нелепа грешка.
Когато всеки път канех се да бягам -
но ти заплакваше и ставаше ми тежко.
Помниш ли, когато бях самичка,
а ти излизаше с приятели на бира.
Звънях ти да ти кажа, че ми липсваш,
а ти ме караше да те оставя поне за миг на мира.
Минаха дни, месеци дори -
заминавах, връщах се, заминаваше и ти.
Болеше ме без тебе - но и с тебе ме боли.
А теб поне веднъж боля ли те, кажи!
Ти ме загубваше бавно, постепенно...
даже не усети и кога... нали?!
Знай, че всичко отдавна ти е простено -
но мене няма да ме върнеш пак... уви!
Затворих вратата за теб, затворих я накрая -
намерих смелост да избягам.
Ти няма да ме върнеш.Но зная,
че за тебе и секунда няма аз да страдам!
Когато ме искаш - тогава ме няма.
Когато ме молиш, тогава си сам!
Когато съжаляваш, разбираш:връщане няма!
Знаеш ли всъщност дали те обичах - защото аз вече не знам!