Нощта прегърна сетивата ми,
а исках да е още ден...
Самота обхвана душата ми
В мига, в който не беше до мен
Очите ми леко затварят се
и потъвам в приказен сън
По килим от звезди нося се
Следвам камбанен глух звън
Пренасям се в свят непознат
и чувам мелодии нежни
Замаян, сякаш взел опиат
Чувства връхлитат метежни
Но ето идва пак денят
потърквам сънено очите си
и вече не със теб в съня -
наяве срещаме съдбите си
05.05.2009
01.10
М & Н