Нощта прегърна сетивата ми,
а исках да е още ден ...
Самота обхвана душата ми
в мига, в който не беше до мен.
Очите ми леко затварят се
и потъвам в приказен сън;
по килим от звезди нося се;
следвам камбанен глух звън
Пренасям се в свят непознат
и чувам мелодии нежни –
замаян, сякаш взел опиат
чувства ме връхлитат метежни.
Но ето идва пак денят,
потърквам сънено очите си
и вече не със теб в съня –
а наяве срещаме съдбите си!
5 май 09 г.
1:10
Мимони и Ники Младенов