|
|
|
|
Статистика |
Произведения: 165,140
Потребители: 12,371
Автори: 4,007
Коментари: 318,556
Точки: 2,649,934
Съобщения: 152,969
Лексикони: 4,498
Снимки: 10,756
|
|
|
Следете ни в |
|
|
|
Възмездие
Той може би подтиснал е скръбта. Заровил я във дупка, на дълбоко. Поискал днес, по детски, на игра, живота си да продължи. Жестоко!
Но колко сам ще издържи така? Година, пет... а може би докрая? Залъгвайки невръстната душа, не знае, че така не стига рая.
Любов, не се подменя със лъжа, не се запълва с псевдообич блага. И колкото да бяга от света, от себе си не може да избяга.
Ще дойде миг навътре ще се взре. Въпросите не ще са два, а много.... Защо заровил е в калта сърце, загъбил светлина зеленоока?
Тогава ще последва тишина, изпълнена със мисъл безсловесна, че който сам отрича любовта, обрича се на орис, но безчестна.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|