Не спиш ли? Пак ти преча…
С будните копнежи…
Аз съм твоята пречка,
но и твое тайно желание…
Тук, вляво, до сърцето-пресечка
догони едно мое дихание…
Всички надежди в сноп вяра вържú,
всички мечти в тръпка заплетú…
В шепа събирай сълзите…
(аз вече не съм измислена…)
Идвай в моите сънища.
Там си толкова истински.
Погалú ме с благи мисли.
Важното е да искаш!
© Павлина Петрова