През дългите ми дни въже плетях,
премятах го насън със нежни пръсти
и не като Рапунцел – от коса –
(макар че мойта плитка бе до кръста)

изплитах го от спомен и мечта.
Една след друга нишките източвах
и учих се изкусно да плета.
За стотен път наново го започвах.

И ето, че готово то е днес,
завършено е с цел, за да ни свърже,
да значи свобода, а не кафез –
не е синджир към мен да те задържа.

Разплитай го, щом няма да е в теб.
(Остана ли сама, ще се обеся.)
Въжето много трудно се плете,
но лесно се разваля. Много лесно.

Развързвай всеки възел с лекота,
но моля те – в мига преди да тръгнеш
от нишките спаси поне една.
Едничка, по която да се върнеш.

22.11.2009