StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,686
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,599
   Точки: 2,653,549
   Съобщения: 155,095
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Във вечността

Едно момиче пожела едно момче
с душа, сърце - изгарящо, безумно.
Изпълни се светът със цветове,
огньове в стари пепелища мигом лумнаха.

Момчето влюби се във нежното момиче,
забрави болката от миналите дни.
Разцъфнаха през зимата кокичета,
събудиха се спящите мечти.

Девойката бе лунна дъщеря -
в очите и проблясваха звездите,
разпръсваха надежди, топлина,
най-съкровеното разкриваха в душите.

Момчето беше слънчево дете -
възраждаше се с всеки изгрев нов.
Лицето му бе ясното небе,
в усмивката събрана бе любов.

Тя бе нощта - изпълнена със страсти,
омайна и желана - тъй жадувана.
а той - денят - на мрака неподвластен,
във облаците пламенно танцуваше.

Те търсеха се...ветровете питаха:
Къде е тя?! Защо го няма още?!
Във бурите копнежите си вплитаха,
а болката  - във урагани мощни.

Остана любовта несподелена -
как мракът светлината да прегърне?
Разплака се в миг цялата вселена,
пожарите пак в пепел се превърнаха.

Луна и слънце - май сме аз и ти -
в едно небе, а ни разделя вечността.
Ще те обичам, даже да боли!
Ще те обичам, даже след смъртта!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2010-01-07
прочитания: 341
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход